сряда, 11 януари 2012 г.

Храната на боговете



Какаото и шоколадът се славят с много богата и учудваща история, която започва преди 4000 години в Южна Америка. Ацтеките и маите са първите ценители на какаото. Какаовите зърна се превръщат в основна част от техните религиозни ритуали, празненства и жертвопринушения. Ацтеките са вярвали, че какаовото дърво е подарък от бога Quetzacoatl, който им е поверил тайния процес на отглеждане на какаото. Какаовите зърна са били сушени, стривани и превръщани в студена напитка, сервирана в златни чаши, към която са били добавяни подправки. До свещената напитка са имали достъп единствено аристокрацията и войската. Още тогава какаото се е славело със своите лечебни своества и се смята, че енергията и силата, която дава на човека са божествени.

Кристофор Колумб е първият европеец, който разказва как парите растат по дърветата. Какаовите зърна добиват голяма слава и се превръщат в разменна монета наред със златото. Един заек се е продавал срешу 10 зърна какао, а със 100 се е купувало здрав и обучен роб.

Кортес е този, който през 1522 година пренася за първи път чували с какаови зърна в Европа, убеден, че е открил новото злато. Европейската аристокрация бързо приема новата напитка. Пиенето на шоколад се превръща в престижно занимание и провокира създаването на клубове за шоколад. Шоколадовата напитка се сервира в специална кана, наречена "шоколатиера", която позволява разбъркване на напитката преди сервиране.
Век по-късно един от първите шоколатиери Никола Сандерс експериментира, добавяйки топло мляко в шоколадовата напитка. По същото време яденето на смлени какаови зърна се превръща в нова мода, която се разпространява сред европейския елит. 

19 век бележи появата на шоколадовото блокче, състоящо се от смлени какаови зърна и захар. Полага се началото на нов продукт, приготвен с внимание и търпение имащ по-скоро статута на престижна и качествена храна, а не толкова на лакомство.

В "Гайо Шоколад" възраждаме точно този начин на работа, включващ обработката на място на какаовите зърна. Суровината е нашата основа, а стремежът ни да създадем истински шоколад ни кара да пътуваме във времето и да почистим от праха стари занаятчийски умения и знания.

Няма коментари:

Публикуване на коментар